Q 1.1. Рефлекси

Анатомия и физиология

Рефлексите са неволни, предвидими реакции на стимул, които служат за защита на тялото, поддържане на баланс и извършване на автоматични функции. Те се медиират от нервните пътища, известни като рефлексни дъги, които включват сензорни рецептори, аферентни неврони, интеграционни центрове, еферентни неврони и ефекторни органи.

– Сензорни рецептори: Откриване на стимула. – Аферентни (сензорни) неврони: пренасят импулса към централната нервна система (ЦНС). – Център за интеграция: Обработва информацията, често включваща интерневрони и обикновено се намира в гръбначния мозък или мозъчния ствол. – Еферентни (моторни) неврони: предават командата за отговор от ЦНС. – Ефекторни органи: Извършват реакцията, като например свиване на мускулите или секретиране на жлези. Класификация на рефлексите: Рефлексите могат да бъдат класифицирани по няколко начина: – Вродени или придобити: Вродените (безусловни) рефлекси са тези, с които се раждаме, като сукателния рефлекс. Придобитите рефлекси се научават чрез опит, като шофирането на кола. – Соматични или автономни: Соматичните рефлекси включват скелетните мускули, като рефлекса на коляното, докато автономните рефлекси регулират функциите на тялото, като сърдечната честота и храносмилането. – Моносинаптични или полисинаптични: Моносинаптичните рефлекси имат единичен синапс между аферентния и еферентния неврон, като рефлекса на разтягане. Полисинаптичните рефлекси имат два или повече синапса, включващи интерневрони. Специфични характеристики на рефлексните дъги: Най-простата рефлексна дъга е моносинаптичната рефлексна дъга, подобно на пателарния рефлекс. Когато сухожилието на пателата се перкутира с неврологичното чукче, мускулните вретена в квадрицепса се разтягат, изпращайки сигнал чрез аферентни неврони към гръбначния мозък, който незабавно изпраща сигнал обратно през еферентни неврони към квадрицепса, карайки го да се свие. Полисинаптичните рефлексни дъги включват по-сложни пътища с интерневрони, улесняващи по-сложни реакции, като рефлекса на отдръпване. Този рефлекс включва отдръпване от болезнен стимул и изисква координация с други мускули за запазване на баланс.

Тестване на рефлекси:

Рефлексното изследване е критичен компонент от неврологичния преглед, тъй като помага да се оцени цялостта на нервната система. Общи тествани рефлекси включват:

 

Корнеален рефлекс: Оценка на тригеминалния (V) и лицевия (VII) черепни нерви. Нормален отговор е двустранно мигане.
Мандибуларен рефлекс: Тестване на цялостта на тригеминалния нерв (V). Нормална реакция е леко затваряне на челюстта.
Стилорадиален рефлекс: Оценка на функцията на C5-C6 гръбначните нерви и брахиорадиалния мускул. Обикновено води до лека пронация и леко сгъване в лакътя.
Бицепсов и трицепсов рефлекси: Оценяване на C5-C6 и C6-C7 гръбначни нерви, съответно.
Коремни рефлекси: Тестване на гръбначните нерви T8-T12. Нормална реакция е свиването на коремните мускули и отклонението на пъпа към стимула.
Пателарен рефлекс: Тестване на L2-L4 гръбначните нерви и феморалния нерв.
Ахилесов рефлекс: Оценка на S1-S2 гръбначните нерви и тибиалния нерв.
Плантарен рефлекс: Оценка на кортикоспиналния тракт. Нормална реакция е плантарната флексия на пръстите на краката.
 

Нормални и патологични рефлексни реакции:

Нормалните рефлексни реакции са последователни, възпроизводими и симетрични. Анормалните реакции могат да показват неврологични разстройства. Например:

 

– Хиперрефлексия: преувеличен отговор, често наблюдаван при състояния като инсулт или увреждане на гръбначния мозък над нивото на рефлексна интеграция.

– Хипорефлексия/арефлексия: Намален или липсващ рефлекс, който може да възникне при периферна невропатия или увреждане на гръбначния мозък на ниво рефлексна интеграция.

– Симптом на Бабински: Ненормален плантарен рефлекс при възрастни, при който палецът на крака се отклонява нагоре, останалите пръсти се разперват ветрилообразно, което показва увреждане на ЦНС.

 

Разбирането на рефлексите и техните реакции е жизненоважно за диагностицирането и управлението на неврологични състояния. 
 

Одобрено от Dr. Petya Stefanova

Сподели: